НСИ обяви защо българинът напуска родното си място
Любопитна статистика показа Националния статистически институт (НСИ). Според проучването 52.4% от дамите и 47.6% от мъжете в България са трансформирали най-малко един път обитаемото място, в което живеят. Основните аргументи за смяната на адреса се оказва встъпването в брак или общуване, следвано от работа и по-добри условия за живот. По-високият витален стандарт е и главната причина, поради която българите напущат родината, сочи статистиката Национален статистически институт.
Национален статистически институт
Данните демонстрират основни разлики според от пола на хората, попаднали в проучването. Докато за 35.3% от дамите встъпването в брак/съжителство е причина за смяната на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до определяне в актуалното обитаемо място за 19.1% от мъжете и 16.9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Национален статистически институт
В интервала сред две преброявания се следи изменение на повода за пренасяне. Водеща към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%), сочат данните на Национален статистически институт.
Национален статистически институт
Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за финален път през интервала 2011 - 2021 година поради бракосъчетание (23.5%). При мъжете също е записано такова понижение до 12.7%. Увеличава се миграцията за обучение за този интервал.
" В последните десетилетия с смяната и одобряването на свободното напредване на хората от ден на ден се усилват както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, по този начин и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица ", разкриват от Национален статистически институт.
Данните от проучването демонстрират, че през последните 10 години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са обитавали 7.5% от лицата на възраст 15 - 74 години. От тях 37.0% са били отвън България за интервал от три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от една година. Основна причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Национален статистически институт
Данните демонстрират, че водещата причина, заради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е привършване на работа (изтичане на договор) - за 20.1% от тях. Следват фамилните аргументи за завръщане - присъединение към семейство/родители/близки (18.1%) и други фамилни аргументи, включително грижи за близки (17.0%).
Потенциални вътрешни мигранти
Национален статистически институт показва статистика и на миграциното държание на българите. Разделени са в четири групи:
с към този момент взето решение за миграция;
без решение за миграция - имат намерение в близко бъдеще да се преселят, само че още не са взели дефинитивно решение;
със едва изразено решение за миграция - двоумят се дали да се изселят и още не са взели дефинитивно решение;
без предпочитание за миграция.
Данните от проучването демонстрират, че с към този момент взето решение за смяна на настоящото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2.9% имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. Със едва изразено предпочитание са 8.5%, а без предпочитание за миграция - 86.2% от лицата в съответната възрастова група.
Тук са незначителни разликите в желанията за миграция вътре в страната по пол.
Национален статистически институт
През 2021 година най-голям е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%). С повишаването на възрастта делът на тази група евентуални мигранти понижава.
Подобни са данните и във връзка с втората група лица, които имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със едва изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 - 29 години (14.0%), който с повишаване на възрастта понижава до 2.5%.
Оказва се, че при разбор на данните, най-често предпочитание за миграция в страната декларират хората, самоопределили се в турска етническа група, цели 88.1%.
Данните демонстрират още, че нискообразованите хора по-рядко имат предпочитание да се местят. Сред българите с начално и по-ниско обучение 92.5% нямат предпочитание за миграция, до момента в който измежду тези с висше обучение делът е с 10.4 процентни пункта по-малък.
Повече от две трети от хората, които към този момент са взели своето решение за преселване в друго обитаемо място в страната ще осъществят своите планове до две години. През идващите три-четири години имат намерение да мигрират 16.2%, 7.2% - в по-далечно бъдеще, а 9.0% още не са решили тъкмо по кое време, става още ясно от оповестените данни на Национален статистически институт.
Основните аргументи за желанията за миграция вътре в страната на лицата с към този момент взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи приходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 - 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.
Потенциални емигранти в чужбина
Национален статистически институт показва и изследване за настройките на българите да изоставен страната. Според данните от извършеното проучване през 2021 г. за 11.9% от хората на възраст 15 - 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина.
През 2011 година се усилва делът на евентуалните преселници както измежду мъжете (от 7.7% на 12.9%), по този начин и измежду дамите (от 6.2% на 10.9%).
Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като доминират мъжете (3.8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола. Много или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от една година, се отнася за 4.7% от популацията на възраст 15 - 74 навършени години.
През 2021 година се усилва делът на българите, които биха отпътували в чужбина като туристи. За мъжете нарастването е от 15.1% през 2011 година до 20.2% от настоящото проучване, а за дамите - от 17.0 до 20.4%.
Намалява делът на непътуващите хора - от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до 58.1% за мъжете и 61.6% за дамите през 2021 година.
Национален статистически институт
Готовност да пътуват в чужбина са декларирали младите българи. Почти подобен е този дял за хората във възрастовите групи 15 - 19 години и 30 - 39 години. С повишаването на възрастта се усилва групата на тези, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина, само че съгласно тях има дребна или няма възможност те да се осъществят през идващите няколко години, като за възраст 70 - 74 години относителният дял е 81.0%.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20 - 29 години (23.4%), следвани от хората на възраст 15 - 19 години (21.3%). Немалък е и делът им измежду българите на възраст 30 - 39 години (17.3%). Делът на трудовите мигранти също понижава с повишаването на възрастта от 8.3% измежду най-младите до 0.9% измежду лицата на възраст 70 - 74 години.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 - 49 години - 24.0%, а минимален - измежду лицата на възраст 15 - 19 години и 70 - 74 години.
Нагласата за пътешестване в чужбина е обвързвана и със степента на обучение на българите, излиза наяве от изнесените данни.
За високообразованите е доста по-вероятно през идващите няколко години да пътуват като туристи - 33.6% измежду лицата с висше обучение и 17.4% от тези със приблизително. По-голям е и делът им като евентуални преселници спрямо нискообразованите лица на възраст 15 - 74 години. Относителният дял на трудовите емигранти е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4.5%), а на краткосрочните - измежду лицата с главно обучение (5.9%), безапелационни са от Национален статистически институт.
Национален статистически институт
Оказва се, че водещата причина за това българите да отпътуват в чужбина е икономическият фактор. Повече от половината от тях (57.5%) дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получавам по-високи приходи (да спестя пари) е повода за 21.9% от лицата, а за 4.7% - да се осъществят професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3.2% от евентуалните преселници на възраст 15 - 74 години в страната.
Национален статистически институт Данните демонстрират основни разлики според от пола на хората, попаднали в проучването. Докато за 35.3% от дамите встъпването в брак/съжителство е причина за смяната на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до определяне в актуалното обитаемо място за 19.1% от мъжете и 16.9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Национален статистически институт В интервала сред две преброявания се следи изменение на повода за пренасяне. Водеща към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%), сочат данните на Национален статистически институт.
Национален статистически институт Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за финален път през интервала 2011 - 2021 година поради бракосъчетание (23.5%). При мъжете също е записано такова понижение до 12.7%. Увеличава се миграцията за обучение за този интервал.
" В последните десетилетия с смяната и одобряването на свободното напредване на хората от ден на ден се усилват както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, по този начин и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица ", разкриват от Национален статистически институт.
Данните от проучването демонстрират, че през последните 10 години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са обитавали 7.5% от лицата на възраст 15 - 74 години. От тях 37.0% са били отвън България за интервал от три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от една година. Основна причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Национален статистически институт Данните демонстрират, че водещата причина, заради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е привършване на работа (изтичане на договор) - за 20.1% от тях. Следват фамилните аргументи за завръщане - присъединение към семейство/родители/близки (18.1%) и други фамилни аргументи, включително грижи за близки (17.0%).
Потенциални вътрешни мигранти
Национален статистически институт показва статистика и на миграциното държание на българите. Разделени са в четири групи:
с към този момент взето решение за миграция;
без решение за миграция - имат намерение в близко бъдеще да се преселят, само че още не са взели дефинитивно решение;
със едва изразено решение за миграция - двоумят се дали да се изселят и още не са взели дефинитивно решение;
без предпочитание за миграция.
Данните от проучването демонстрират, че с към този момент взето решение за смяна на настоящото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2.9% имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. Със едва изразено предпочитание са 8.5%, а без предпочитание за миграция - 86.2% от лицата в съответната възрастова група.
Тук са незначителни разликите в желанията за миграция вътре в страната по пол.
Национален статистически институт През 2021 година най-голям е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%). С повишаването на възрастта делът на тази група евентуални мигранти понижава.
Подобни са данните и във връзка с втората група лица, които имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със едва изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 - 29 години (14.0%), който с повишаване на възрастта понижава до 2.5%.
Оказва се, че при разбор на данните, най-често предпочитание за миграция в страната декларират хората, самоопределили се в турска етническа група, цели 88.1%.
Данните демонстрират още, че нискообразованите хора по-рядко имат предпочитание да се местят. Сред българите с начално и по-ниско обучение 92.5% нямат предпочитание за миграция, до момента в който измежду тези с висше обучение делът е с 10.4 процентни пункта по-малък.
Повече от две трети от хората, които към този момент са взели своето решение за преселване в друго обитаемо място в страната ще осъществят своите планове до две години. През идващите три-четири години имат намерение да мигрират 16.2%, 7.2% - в по-далечно бъдеще, а 9.0% още не са решили тъкмо по кое време, става още ясно от оповестените данни на Национален статистически институт.
Основните аргументи за желанията за миграция вътре в страната на лицата с към този момент взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи приходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 - 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.
Потенциални емигранти в чужбина
Национален статистически институт показва и изследване за настройките на българите да изоставен страната. Според данните от извършеното проучване през 2021 г. за 11.9% от хората на възраст 15 - 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина.
През 2011 година се усилва делът на евентуалните преселници както измежду мъжете (от 7.7% на 12.9%), по този начин и измежду дамите (от 6.2% на 10.9%).
Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като доминират мъжете (3.8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола. Много или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от една година, се отнася за 4.7% от популацията на възраст 15 - 74 навършени години.
През 2021 година се усилва делът на българите, които биха отпътували в чужбина като туристи. За мъжете нарастването е от 15.1% през 2011 година до 20.2% от настоящото проучване, а за дамите - от 17.0 до 20.4%.
Намалява делът на непътуващите хора - от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до 58.1% за мъжете и 61.6% за дамите през 2021 година.
Национален статистически институт Готовност да пътуват в чужбина са декларирали младите българи. Почти подобен е този дял за хората във възрастовите групи 15 - 19 години и 30 - 39 години. С повишаването на възрастта се усилва групата на тези, които може и да имат някакви планове за пътешестване в чужбина, само че съгласно тях има дребна или няма възможност те да се осъществят през идващите няколко години, като за възраст 70 - 74 години относителният дял е 81.0%.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20 - 29 години (23.4%), следвани от хората на възраст 15 - 19 години (21.3%). Немалък е и делът им измежду българите на възраст 30 - 39 години (17.3%). Делът на трудовите мигранти също понижава с повишаването на възрастта от 8.3% измежду най-младите до 0.9% измежду лицата на възраст 70 - 74 години.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 - 49 години - 24.0%, а минимален - измежду лицата на възраст 15 - 19 години и 70 - 74 години.
Нагласата за пътешестване в чужбина е обвързвана и със степента на обучение на българите, излиза наяве от изнесените данни.
За високообразованите е доста по-вероятно през идващите няколко години да пътуват като туристи - 33.6% измежду лицата с висше обучение и 17.4% от тези със приблизително. По-голям е и делът им като евентуални преселници спрямо нискообразованите лица на възраст 15 - 74 години. Относителният дял на трудовите емигранти е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4.5%), а на краткосрочните - измежду лицата с главно обучение (5.9%), безапелационни са от Национален статистически институт.
Национален статистически институт Оказва се, че водещата причина за това българите да отпътуват в чужбина е икономическият фактор. Повече от половината от тях (57.5%) дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получавам по-високи приходи (да спестя пари) е повода за 21.9% от лицата, а за 4.7% - да се осъществят професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3.2% от евентуалните преселници на възраст 15 - 74 години в страната.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ